Извънредни парламентарни избори 2022
През лятото на 2022 година президентът Румен Радев насрочи извънредни парламентарни избори на 2 октомври. До този ситуация се стигна след като ИТН („Има такъв народ“) напусна управляващата коалиция и в НС бе гласуван вот на недоверие на кабинета „Петков“. Неуспешни бяха и трите опита по Конституция да се състави кабинет в действащия парламент.
Електорален контекст
Правителството на премиера Кирил Петков от ПП и след вота на недоверие продължаваше да разчита на подкрепата на три формации – ПП(„Продължаваме промяната“), БСП и „Демократична България“(ДБ). В същото време в хода на проучване на възможностите за съставяне на ново правителство на... тристранната коалиция, и връчен мантат от президента, стана ясно, че за кабинет ще се разчита на гласовете на ...независими депутати.
Към момента на връчването на проучвателния мандат потенциално ПП можеше да разчита на гласовете на 6-ма независими депутати, напуснали ИТН. За мнозинство в пленарна зала при гласуване на кабинет им бяха необходими...12. И предложен кабинет от ПП не бе внесен за гласуване в пленарна зала.
Психологически контекст
През юни/юли страната беше обхваната от няколко кризи: висока инфлация, енергийна криза, бушуваща война Русия-Украйна, политическа криза...
В изследвания на социолози настроенията на хората за нов кабинет или за отиване към предсрочни избори бяха поделени приблизително поравно. Малко повече бяха искащите нов кабинет.
Пак според изследвания на социолози, моментната снимка на нагласите на хората показваше отново „шарен“ парламент, с много, с поне 7 партии в него, като водещите позиции бяха за ГЕРБ и ПП. Сигурни участници бяха още ДПС, БСП и ДБ...
Политически контекст
През 2022 г. в страната управляваше правителство, съгласувано между четири формации( ПП, БСП, ДБ и ИТН), включващо идеологически разнородни политически субекти – като БСП и ДБ.
Управляващата коалиция бе единствената математически възможна формула за кабинет. Съставена бе след вота на избирателя на вторите по ред извънредни избори през 2021 г.
Коалицията управлява през първата половина на 2022 г. след сключено споразумение, съгласувано между четирите формации, но без изведена...програма за управление.
Коалиции, комбинации, кабинети
Новите извънредни парламентарни избори(2022) поставяха политическия елит и избирателите пред серия от сложни моменти и предизвикателства: как да бъдат мотивирани избирателите отново да отидат до урните? Предстояха четвърти по ред извънредни парламентарни избори в рамките на година и половина.
Всяка от формациите имаше, естествено, своите идеи и позиции, но само разнородна идеологически коалиция изглеждаше по резултатите на социолозите като най-реалния вариант... за сформиране на кабинет. Другото решение в случая бе излъчване на експертен кабинет, с опция за ограничен във времето мандат.
В същото време разнородната идеологически коалиция следва да прокарва реформаторска политика и да съвместява интереси. Като се казва „разнородна“, следва да се прецизира, че и ДБ и БСП са категорично за политики в рамките на ЕС и НАТО при все че има някои малки нюанси при БСП по темата за войната.
Всъщност, борбата с корупцията и реформирането на съдебната система бяха теми, обединили и преди разнородни политически субекти за възможно взаимодействие.
От друга страна, при натрупване на кризи, а именно това се случи през 2022 година, изникваше като възможност и вариант за правителство на националното спасение или националния консенсус, експертен кабинет, който да изведе страната от кризите.
Изборният механизъм
На извънредните парламентарни избори през есента на 2022 г. щеше да се гласува с машини. ГЕРБ с подкрепата на БСП разчитаха да върнат в изборния процес(2022) хартиените бюлетини, които да функционират паралелно с машинното гласуване по време на вота. Не се стигна до гласуване на такава промяна в пленарна зала.
ПП и ДБ по-скоро нямаха интерес да се съгласят на нова промяна, тълкувана като отказ от прокарване на трайна реализация на машинно гласуване в изборния процес у нас.
За някои изследователи и коментатори отсъствието на хартиени бюлютини „оставяше „вкъщи“ от 1/6 до 1/5 от потенциалните избиратели сред възрастното население.
Социолозите през юли
Близо във времето до момента на насрочване на предсрочните избори, в началото на юли, социолозите от „Алфа рисърч“ измерваха като нагласи следните изходни позиции на политическите формации (2022): ГЕРБ 21,5%, ПП 20,2%, БСП 11,5%, ДПС 8,8%, Възраждане 7,9%, ДБ 7,1%, БВ(Български възход) 5,4%, ИТН 3,3%.
Социолозите през септември
Според изследване на социолозите на „Алфа рисърч“, проведено в периода 27 август – 2 септември, на старта на предизборната кампания, формациите ( в този момент) можеха да разчитат на следната подкрепа от страна на избирателя: ГЕРБ 23,4%, ПП 17,5%, ДПС 10,9%, БСП – 9,8% „Възраждане“ 9,5%, ДБ 8,1%, БВ(„Български възход“) 4,2%, ИТН 3,9%.
Според изследване на социолозите на „Екзакта рисърч груп“, проведено в периода 10 септември – 17 септември, т.е. в средата на предизборната кампания, формациите имаха следните електорални позиции: ГЕРБ 26,2%, ПП 18,1%, БСП – 12,5%, ДПС 10,3%, „Възраждане“ 9,5%, ДБ 7,5%, ИТН 5,4%, БВ(„Български възход“) 4,0%.
Резултатите
При 99,40% обработени протоколи от ЦИК, ГЕРБ - СДС получаваше 25,37% или 632 097 гласа. Следваха "Продължаваме промяната" с 20,21% или 503 549 гласа, ДПС с 13,66% или 340 211 гласа, "Възраждане" с 10,17% или 253 321 гласа, БСП – 9,32% или 232 101 гласа, "Демократична България" със 7,46% или 185 753 гласа, "Български възход" с 4,64% или 115 588 гласа, ИТН с 3,83 % или 95 505 гласа. ЦИК регистира избирателна активност на Избори 2022 39,4%. Това е най-ниската избирателна активност на парламентарни избори у нас, но е съвсем малко по-ниска от тази на вторите извънредни парламентирни избори, проведени през 2021.
На вота в чужбина при обработени 96,56% протоколи ДПС получаваше 52 833 гласа или 32,09%, "Продължаваме промяната" - 36 399 гласа или 22,11%, "Възраждане" - 23 546 гласа или 14,30%, "Демократична България" - 16 338 гласа или 9,92%. Следваха ГЕРБ - СДС с 14 746 гласа или 8,96%. ИТН с 7 740 гласа или 4,70%, БСП с 3 519 гласа или 2,14%, "Български възход" с 3 225 гласа или 1,96%. 3 745 души бяха избрали да не подкрепят никого.
Димитър Карарусинов
Приложения:
Брифинг в МВнР
В МВнР се състоя редовен брифинг за медиите на председателя и заместник-председателя на Работна група „Избори“ постоянният секретар Иван Кондов и г-н Калин Анастасов. Групата координира провеждането в чужбина на изборите за Народно събрание, предстоящи на 2 октомври т.г.
С оглед на изтичането на крайния срок за подаване на заявления за гласуване зад граница – 6 септември, първият етап от подготовката на изборите в чужбина е приключил.
Според анализа на РГ „Избори“ на МВнР изборните секции зад граница този път ще са малко над 740, но се очаква окончателният им брой да бъде оповестен от Централната избирателна комисия.
Предстои вторият етап на подготовката, а именно назначаването на Секционните избирателни комисии, изпращането на бюлетините и машините зад граница и командироването на представители на държавата в СИК. Това е по-сложният и натоварен етап от подготовката на вота зад граница, подчерта г-н Иван Кондов.
Що се отнася до разрешенията за произвеждане на нашите избори в чужбина, все още се очакват разрешенията на Германия, Италия, Канада и Австрия – тези държави дават съгласието си едва след като получат точните адреси, където ще се помещават СИК, но принципно не се очакват проблеми.
Подалите заявления за гласуване до 6 септември наши сънародници са 50 865 – за сравнение, на миналите избори са били 56 658. На миналите избори са гласували малко над 230 хиляди души, така че се очаква вписаните „под черта“ в деня на гласуването да са не по-малко от 150 000, уточни заместник-председателят на РГ „Избори“ Калин Анастасов.
Припомнено бе, че на изборите на 2 октомври т.г. няма да може да се гласува с изтекли лични документи.
Най-много секции се очаква да бъдат разкрити в Европа - в Обединеното кралство и Северна Ирландия - около 120, в Германия – 77, в Испания – 65, в Югоизточна Европа – 217, в Източна и Централна Европа - 15; в Турция – 165; в САЩ – 55. В Азия, Австралия и Океания ще бъдат разкрити прогнозно 14 секции, в Близкия Изток и Африка – 15, в Америка – 70.
Предстои да бъдат изпратени около 700 хил. бюлетини и изборни книжа и да бъдат назначени 4200 души за членове на СИК
Сред изнесената подробна информация за вота бе отбелязано също, че на изборите през октомври в чужбина се очаква да се гласува с 525 машини в 290 секции, като в по-голямата част от секциите ще има 2 машини. Това е със 100 машини повече от предходните избори през ноември 2021 г.
https://www.mfa.bg/bg/news/34965
ЦИК обяви мандатите и окончателните резултати от изборите
Централната избирателна комисия обяви окончателните резултатите и мандатите след изборите в неделя.
Броят на действителните гласове, подадени за кандидатските листи на партии, коалиции и инициативни комитети, е 2 505 272.
Броят на действителните гласове с отбелязан глас в квадратчето "Не подкрепям никого", е 87 635.
ГЕРБ - СДС ще имат 67 депутати.
За коалицията са гласували 634 627 души. Това прави 25,33% подкрепа.
"Продължаваме промяната" ще имат 53 народни представители. За партията са гласували 506 099. Подкрепата в проценти е 20,20.
ДПС ще имат 36 депутати. За движението са гласували 344 512, подкрепата е 13,75%.
Партия "Възраждане" ще разполагат с 27 места в парламента. За нея са гласували 254 952 или 10,18%.
БСП за България вкарват 25 депутати, благодарение на 232 958 гласа или 9.30% подкрепа.
"Демократична България" ще заемат 20 депутатски банки. За обединението са гласували 186 528. Подкрепата е равна на 7,45%.
Формацията "Български възход" ще има 12 народни представители. Гласовете за тях са 115 872 или 4,63%.
Няма избрани независими кандидати.
Според разпределението по многомандатни изборни райони, ГЕРБ-СДС няма да вкарат депутат от Кърджали. 5-ма ще са депутатите от Варна и по четирима от Благоевград, Бургас и от 23 и 25 МИР София.
"Продължаваме промяната" вкарват петима депутати от 23 МИР София и по четирима от другите два МИР-а на столицата. От Варна също ще имат четирима народни представители. И те няма да вкарат депутат от Кърджали, както и от Разград и Търговище.
ДПС нямат нито един мандат от Кюстендил, Перник, трите МИР-а на София и от Ямбол. Вкарват обаче четирима депутати от Кърджали.
"Възраждане" ще имат двама депутати от Варна и нито един от Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Видин, Разград, Силистра, Смолян, Търговище и Шумен.
Левицата няма да има депутати от Видин, Кърджали Габрово, както и от Перник. Не вкарват никой от Разград, Силистра, Смолян и Търговище. Единствено по двама народни представители ще имат от Плевен и от Пловдив-област.
"Демократична България" ще имат трима народни представители от 23 МИР София. И по двама избрани в другите два района на столицата.
Дванадесетте избранници на "Възход" ще са от изборните райони Благоевград, Бургас, Варна, Кърджали, двата МИР на Пловдив, трети МИР на София, Стара Загора и Хасково. От всички райони те вкарват по един депутат.
От тук нататък ЦИК трябва да обяви имената на избраните народни представители. Те ще имат възможност да подадат заявленията си, ако не искат да влязат в бъдещия парламент. Тези, които са избрани от два изборни района, ще трябва да заявяват желанието си.
След това президентът Румен Радев трябва да свика парламента. Очаква се това да се случи в края на следващата седмица.
Ваня Кузманова
Какво показват резултатите от изборите?
На народа му писна от избори и лъжи, все по-малко хора се интересуват от политика.
32%
Показват, че отново няма да има стабилно правителство и скоро пак ще ходим на избори.
32%
Най-вероятно ще се състави стабилно коалиционно правителство.
4%
Показват, че българинът няма никаква представа от политическата обстановка.
31%
Не мога да преценя.
1%
Общо 2393 гласа