Д-р Ирина Владикова: В неделните училища целим да запазим българските корени на децата
Имамe над 400 школа зад граница, много от тях вече отбелязват своите юбилеи. Само един от 20 малчугани от най-малките е роден в България, те изучават езика ни като чужд. Дистанционното обучение дава шанс големите да продължат да идват, казва в интервю за "Монитор" директорът на БУ „Св. св. Кирил и Методий” – Виена.
Г-жо Владикова, мрежата на неделните училища се разрасна през последните години. На какво се дължи това – повече български семейства зад градина търсят връзка с родината или сънародниците ни зад граница се увеличават?
И двете. По неофициални данни броят на българските училища зад граница е над 400. От тях около 385 са в постановлението на Министерски съвет или работят по националната програма „Роден език зад граница”. Те са по всички континенти. В Германия, Гърция, Англия, Испания броят на училищата е значително голям. Лондон, например, има 14. Сега се радваме на ново училище в Грузия. Много училища вече отбелязват своите юбилеи. Това говори за стабилност в системата, отговорност и в бъдеще децата да имат възможност да изучават своя език. На 24 май ние също ще отбележим 30-годишнината от основаването ни. С колегите си говорихме, че след 2005-а, когато дори не ни брояха, че съществуваме и бяхме оставени всеки сам да се оправя, днес сме една стабилна образователна единица към МОН. Пандемията ни наложи много предизвикателства, но всички колеги зад граница се справихме геройски. Няколко училища споделиха, че имат драстично намаляване на броя на децата, тъй като много българи предпочетоха да се завърнат в родината. В нашето училище „Св.св. Кирил и Методий” имаме отново рекорден брой деца. По списък сме 390, от които 61 са ни първолаците. Последните 5 години тази тенденция е стабилна. Голяма част от първолаците ни са при нас още от 4-годишна възраст. Проблемът е, че в по-горните класове започват да отпадат. Тази година ще има сравнително голям випуск 2022 – 7 абитуриенти.
Какво се промени през 2005-а?
Държавната агенция за българите в чужбина ни събра с малка част от колегите на кръгла маса и видяхме, че не сме сами. До 2005-а всеки сам успяваше да организира и води своята дейност. Следващата година имаше втора кръгла маса с повече участници. На третата година ДАБЧ отказаха да ни съберат и топката беше в ръцете на МОН. Те обаче не пожелаха и ние са се организирахме. Обединението доведе до резултат през 2007-а, когато образуваме Асоциацията на българските училища в чужбина. Ако трябва да направя равносметка, пътят през години не е много дълъг, но успяхме да раздвижим цялата образователна система, която по принцип е консервативна. Според мен постигнахме големи успехи. Не само че програмите се промениха, но и се насочиха към българските ученици, които живеят извън България. Направихме много учебници и помагала в тази насока. На лице е и стандартизация на българския език, за която ние много държахме, и вече се провеждат изпити от наша организация, има сертификат за български език. В момента работим активно и по промените по ПМС 103 за приема на ученици от българските общности зад граница в университети в България. Надяваме се новото правителство те да получат финален резултат. Има и още неща, които се изискват, но ние навлязохме в своя регулярен път.
Какво още трябва да се промени?
Липсва възможността практиката да е внедрена в учебниците. Има разминавания на учебниците по модули. Усилията ни ще са насочени в тази насока.
Как протичат вашите занимания? Спазвате ли допълнителни мерки заради пандемията, каква е ситуацията в Австрия?
Тази година в образователната система се взеха много строги мерки, защото се отчитат негативни резултати в онлайн обучението. Обучението е присъствено, но за целта задължително се прави три пъти тестване, като единия е PCR. Всичко се прави безплатно в училищата, като се предоставят материали. Децата вече си знаят и работят професионално с тестовете. Следят се строго и мерките за сигурност – спазване на дистанция, маски извън класните стаи. Последната година има много заболели деца. Голям брой от тях са уловени при тези тестове. При положителен резултат те, семействата им и ученици, с които са имали контакт, се карантинират веднага, за да не се достига до затваряне на класове или цели училища. Има единични такива случаи. В Австрия също има голям ръст на броя на заболелите, но учениците ще бъдат последните, които ще бъдат изпратени у дома.
В нашето българско училище във Виена ситуацията е почти идентична. Разчитаме на тестовете сутрин, които се правят в австрийското училище. Децата имат т.нар. „нинджa” паспорти, в които се отбелязват отрицателните им резултати за трите дни. През седмица нямаме проблем, такъв има само събота. Децата, които идват тогава, вече нямат тест, затова родителите правят. Няма проблем, защото те са безплатни. Всеки може да се снабди с тест и да го направи вкъщи, а след това с хвърля в специална кутия в магазините. Тук сме заложили изцяло на тестовете и нямаме проблем, въпрос на свикване е. След 2-3 седмица става рутина и за малките деца. В Австрия разчитаме много и на ваксините. Според данните в пресата около 90% от гимназиалните учители са ваксинирани. Набляга се и на имунизацията при децата над 12 години. Почти всички от моите големи ученици са ваксинирани. Те сами предпочитат това, за да са свободни. Не мога да кажа на какво се дължат страха и паниката сред българите. Ако не си имунизиран, имаш свободната възможност да се тестваш всеки ден безплатно.
Имаме колеги, които все още са ограничени, но това зависи от държавата и ситуацията, в която се намира тя.
През май тази година в неделните училища за първи път се проведе тест по български език. Как се справиха вашите ученици?
Резултатите бяха много добри. През май голяма част от децата ни участваха в теста на МОН и голяма част от тях се справиха отлично. Той не беше много труден, но даде повод за мислене, колегите направиха предложения за промени и се надявам, че нещата ще бъдат коригирани. Децата приеха теста на игра и любопитство. Имаше разминаването на модулите – в училищата зад граница се учи по модул две, но тестът беше по модул едно. В разговори сме с колеги от МОН, предстои среща и с издателствата, за да има пълен синхрон. Когато има обща концепция за нещата, резултатите се получават. Засега нещат вървят в добра посока.
Имате ли голям брой ученици, които са родени в Австрия и за тях българският е чужд?
От 20 деца от най-малките само едно е родено в България. Това е трето поколение на българи, които живеят тук, за тях българският е чужд и го изучават като такъв. Тези деца идват без да го говорят. Затова приемаме и 4-годишни, за да можем през този период на обучение да прекрачим бариерата и детето да проговори и първи клас свободно да можем да вървим нататък. Тази година за първи път сформирахме и паралелка първи клас от дечица, за които българският език се изучава като чужд. С тях ще работим по различна програма и се надяваме на добри резултати. Винаги сме имали такива деца, но досега бяха сред останалите паралелки. За 30 години сме обучили много българчета и вече имам ученици, които са деца на мои бивши възпитаници. Невероятен момент е да ги видя. Казвам си, че съм направила нещо правилно за 30 години, след като съм научила учениците си да доведат своите деца отново на българско училище. В живота на едно семейство това е голяма крачка, защото за малчуганите означава допълнително обучение. Нещата се получават, когато има синхрон на действията и разбирателство между учителите, родителите и децата, които също трябва да имат желанието и нуждата да идват. Най-лесно е да кажат, че им е тежко да идват на българско училище, защото им отнема много време. Затова в четири класа предлагаме възможност за дистанционно обучение. При някои от тях то е цялостно или само при един от предметите. За по-големите часовете по история и география невинаги са в един и същ ден с останали и при натоварената им програма най-лесно е да се откажат от тях. Дистанционната форма позволява този предмет да не се губи. Това е една от ползите след пандемията. Последните години нямахме нито едно дете, което посещаваше история и география. Това води след себе си други последици. Освен това, не всички деца от един клас могат да присъстват по едно и също време, защото имат различни програми в австрийските си училища. Това води до отпадането на част от тях. Дистанционната форма позволява да спасиш това дете да продължи да идва на българско училище.
Какви други ползи извлякохте от пандемията?
През тези две години пораснахме в отношението си към дистанционното обучение и техниката. В нашето училище бяхме направили първа крачка в тази насока с различни платформи, но много плавно. За един –два месеца обаче бързо се преструктурирахме и пробвахме кое е най-доброто за нас. И сега можем да минем към дистанционно обучение. Оттук нататък образованието няма да е същото, както беше досега. Начинът на учене и възприемане на материала се промени. Не можем да върнем децата към старата форма на обучение. Изискват се нови и модерни методи и техника, няма начин да избягаме от нея. Нещата изпревариха подготовката ни, за няколко дни трябваше да обърнем всичко. Трябва да се мисли как да не се изостава, за да се върви поне, ако не напред, то поне в крачка с нещата, които се променят. При детската градини, предучилищните групи и първи-втори клас е много трудно онлайн обучението. Ако не е родителят зад гърба на детето, няма как. За градински и предучилищни групи не провеждаме онлайн обучение, само асинхронно.
Каква част от вашите ученици завършват и 12-и клас, полагат тестове по български и следват висше у нас?
От нашите ученици почти никой не се е върнал през последните години, но този имаме деца, които проявяват интерес към медицината в България. Това нещо не се получава. Първо, да се стигне до 12-и клас не е лесно. Второ, завършвайки го, имат тежка матура със 7 изпита. Логичното е след това да отида директно да се запишат, но за някои специалности, сред които и медицина, трябва да държат допълнителни изпити. Този труд за тези матури предполага да продължиш образованието си в Австрия или в друга страна в чужбина. Проблемите в ПМС 103, сертификата по БЕЛ биха помогнали нашите деца да продължат да учат в България. В Испания и Гърция, както и старите български общности има много деца, които го правят. МОН помага да стартира неделно училище и в Япония, Сингапур и други далечни дестинации, където броят на сънародниците ни се увеличава и необходимостта децата да се обучават. Сред положителните характеристиките на българина е, че където и да отиде прави църква и училище. Той знае, че това са двете институции, които го пазят където и да е по света. Училището е емблема на българското и държавата ни може само да се гордее, че има такива свои сънародници, които дори в чужбина и с друго гражданство, държат децата им да знаят езика.
Учителите в неделните училища сте будители от нашето време. Как успявате пресъздадете българския дух зад граница? Как отбелязвате празниците ни?
Ако трябва да кажа с една дума – с много любов. Тя е ключът за всичко –процеса на работа, отношението към децата, на възпитанието им и отношението им към всичко българско. Традициите ни са основна част от обучението ни. Уроците по езика и историята са свързани с празниците в нашия календар. Колегите залагат активно на извънкласните занимания - народните танци, изучаване на традиционните обичаи. При нас функционира клуб „Български традиции”, в който децата непрекъснато се увеличават. Те изработват традиционни предмети, а най-голям интерес имат към кукерските маски, мартениците. За празниците пишем съчинения, работим по проекти, децата създават интересни неща с удоволствие. С емоционалната връзка, която се опитваме да създадем и запазим, се стараем да се получат добри резултати. Баби и дядовци , родителите също много помагат и без тяхна помощ не бихме се справили. Това е ключът към успеха. Българските училища правят много неща, организираме конкурси помежду си, взаимодействието помежду ни е също успешно. Тези дни на пандемия и локдаун контактите помежду ни се оказаха изключително ценни. Когато намеренията и целите са добри и резултатите са добри. Нашата асоциация е добър пример как съвместната работа през годините дава добри резултати. Всеки има право на собствено виждане, но важното е обединението. Целта е в името на нашите деца и българското да запазим техните корени. Иначе ги губим завинаги. Както беше казала една колежка, това е най-безкръвното обезбългаряване, което може да се случи. Поклон пред труда и ангажимента на колегите. В навечерието на първи ноември трябва да се подчертае това. Техният труд ще даде резултати години напред в бъдещето.
Визитка:
Председател на Асоциацията на българските училища в чужбина
Директор на Българо-австрийското училище „Св. св. Кирил и Методий” – Виена и преподавател по БЕЛ на ученици от 5-и до 12-и клас
Преподавател в Държавния училищен инспектора за Виена и интернационални училища, включващи матура по български език
Удостоена с отличия, плакети и медали за заслугите си в образованието