ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Владимир Зарев: Пред невидимия вирус всички ние сме уморително равни

19 май 2020

 

Хубавата книга прави живота ни по-красив и донякъде безкраен
„Разбрах колко безнадеждно крехка е човешката цивилизация“, коментира именитият писател Владимир Зарев в интервю за в. "Монитор".
 - Г-н Зарев, последният ви роман, издаден миналата година, се нарича "Чудовището" и обследва капаните на неизбежната старост. Ако днес трябваше да започнете книга под това заглавие, за какво щяхте да пишете в нея?
- Чудовищата в съвременния свят са много, така че няма да ми е трудно да избера някое от тях. Разбира се, има по-малки, почти симпатични чудовищeнца, но напоследък и едно, което най-вероятно ще промени човечеството. Отдавна ме измъчва подозрението, споделял съм го и в медиите, че човешкият разум е ракът в природата, че в своето неконтролируемо, опустошително развитие той, подобно на раковите клетки, метастазира, променя, изтощава и най-сетне унищожава благодантата среда – света, който го е създал. Либералният модел създаде не само глобалната икономика, но успешно моделира и т.нар. глобален човек. Той трябва да бъде с изличена национална принадлежност, да бъде под средно интелигентен, да бъде професионалист в работата си, следователно да умее до съвършенство някаква сръчност и да притежава най-важното качество – да консумира, да консумира и да консумира. Колкото повече, толкова по-добре. Парите бяха издигнати в най-висша ценност. Моделът, че щастието е в успеха, а успехът се измерва единствено с пари, се превърна в световна философия и още по-лошо – във всеобща мечта и начин на живот. Но щастието е нещо много по-сложно и значимо, щастие е да бъдеш здрав, да бъдеш обичан и ти да обичаш, да бъдеш в хармония със себе си и със света, да имаш високи духовни преживявания. Вярно е, парите дават свобода и власт, огромните пари създават измамното усещане за необгледна свобода и власт, но ако се замислите, в същото време те реално и подчиняват, правят ни постоянно зависими от тях и отнемат свободата ни. И ще прибавя, апостол Павел мъдро е изрекъл: „Никой от вас нищо няма да отнесе от тази земя, защото никой от вас нищо не е донесъл на нея“. Дебелашкият материализъм, бездуховността, опростачването, връхлитащият ни отвсякъде егоизъм и бездушието придобиват уродливи размери. Ако човечеството не разчете правилно това разплискало се по цялата земя Чудовище, ако не го осмисли като наистина съдбовно предупреждение, то в скоро време ще ни сполетят още по-страшни и мъчителни беди от коронавируса.
- Какви сюжети ви навява сюрреалистичната ситуация с пандемията, "закотвила" милиарди хора в домовете им, при телевизорите и хладилниците? Бихте ли написали катастрофичен роман, антиутопия?...
- Това, с което ежедневно, ежечасно ни свързва този коварен и просмукващ се и в сънищата ни вирус, е насилието. Усещането за насилие. Постоянното насилие над нас на безформения, абстрактен страх, а по-сетне на страха от смъртта. И още...насилието на несвободата, ние сме наказани дененощно да общуваме със себе си, с доброто и светлото, но и с тъмното, с отвратителното у нас. Това уморява. Затворени в клетката на повторението, на тафтологията, на принудителната самота, дори и тази клетка да е златна, ние оглупяваме, постоянната изолираност буквално разрушава психиката ни. Последните месеци странно ми напомнят романа „1984“ на Джордж Оруел. В тази книга по гениален начин са описани основните механизми на насилието, смазващото насилие като привиден опит да се постигне равенство и всеобщо щастие. Разрушителната и всепроникваща пандемия брутално ни захвърли в равенството, което в живота е форма на посредственост. В надвисналото над нас последно равенство, защото единствено смъртта постига истинското равенство. Умира бедният, но и богатият, нещастният, но и щастливият. Пред заплахата, пред невидимия вирус, ние сме уморително равни.
- Какви са страховете ви в момента – чисто делнични или екзистенциални?
- И делничните ми страхове, бих ги нарекъл повече неудобства, и екзистенциалните ми страхове се преплитат, надграждат се в общия ескалиращ страх, че това може да не свърши никога, че този вирус, за който няма нито лекарство, нито ваксина, ще ни връхлита непрекъснато.
- Хората на изкуството са сред първите и най-потърпевши от кризата. Как ще се отрази тя на авторите и издателите по-специално? Отразява ли се вече?
- Трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, романите ми „Разруха“, „Светове“, „Орлов мост“, „Чудовището“, „Хрътката“ и „Хрътката срещу Хрътката“, „Лето 1850“ и най-сетне „Поп Богомил и съвършенството на страха“, които са на пазара, са издадени от „Хермес“. Прекрасно, щадящо достойнството на своите автори издателство, на което поверих най-ценното свое притежание, книгите си. Страшно е, че книжарниците толкова дълго време бяха затворени, огромни са загубите на всички издателства, на веригите от книжарници, също толкова болезнено пострадаха и писателите. Защото техните книги не се четат, не се превръщат в духовно послание, в национална памет и защото писателите също останаха без доходи.
- Има ли панацея за психическо съхранение в този сложен период на липса на живо общуване, на невъзможност да упражняваме обичайните си занимания, дори понякога да работим и да изкарваме прехраната си?
- Трудно е да се намери всеобща панацея, която да ни спаси от страха и изолацията. За всекиго сякаш лекарството ще бъде различно. Лично аз винаги, когато съм се усещал пренебрегнат или нещастен, когато съм се чувствал подтиснат, объркан, разгромен от обстоятелствата, когато съм преживявал насилието на несвободата, съм се обръщал към художествената литература. Хубавата, истинската книга прави живота ни по-интересен и смислен, по-красив и донякъде безкраен. Да потънеш в един чужд свят и да се сприятелиш с него, да преживееш вълненията, страданията, надеждите и мечтите на други хора, да се потопиш в красотата и величието на Словото – това е духовно приключение и душевна наслада, които поне донякъде те спасяват от принудителната самота и връхлитащите страхове.
- Светът и стилът ни на живот буквално за седмици се промениха и сигурно ще продължат да се променят. Какви уроци смятате, че трябва да научи човечеството чрез изпратеното му (случайно или не) изпитание?
- Човечеството, разумът... просто сме длъжни да създадем нови нравствени ценности, да възстановим морала, да засилим индивидуалната ни отговорност, че живеем заедно, а също – да възкресим духовността и така да направим живота по-красив, по-сбъднат и най-важното, по-справедлив.
- Вие самият до какви свои лични прозрения стигнахте?
- Както всички чувствителни и интелигентни хора и със сърцето, и с разума си аз разбрах колко безнадеждно крехка е човешката цивилизация, колко раним и заплашен е човекът, съществуването на човека...
- Как си представяте живота и изкуството, животът в изкуството след кризата? Битието или съзнанието ни ще е претърпяло по-значими трансформации според вас?
- Като рана, която дълго ще кърви, бавно ще заздравява и която се е отворила и в материалния свят, и в душевността, и в духовното битие на всеки от нас. Дано по-бързо се върнем в нормалността, дано световната и българската икономика оцелеят, за да се спасим от ужасите на глада, но колкото и да продължи това чудовищно изпитание, и Битието, и Съзнанието ни няма да бъдат същите. А най-вече дано политиците, народите, всички хора да поумнеят, да се докоснат до целителната сила на покаянието и да се смирят.
ВИЗИТКА
* Владимир Зарев е роден на 5 октомври 1947 г. в София
* Син е на известния литературен историк и критик акад. Пантелей Зарев
* Автор е на романите „Битието“, „Изходът“, „Законът“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Лето 1850“, „Светове“, „Разруха“, „Орлов мост“, „Чудовището“ и др., повечето от които са преведени на много европейски езици
* Немската литературна критика нарича Владимир Зарев „българския Балзак“
* Главен редактор е на списание „Съвременник“
* Носител е на множество награди и отличия, сред които „Иван Вазов“, „Елин Пелин“, „Св. Паисий Хилендарски“ за изключителен принос в развитието на националната културна идентичност и духовни ценности, орден „Стара планина“ - I степен, почетен знак „Стоян Михайловски“ и др.
* Популярният тв сериал „Дървото на живота“ е по мотиви от романа му „Битието“
* През 2015 г. писателят бе член на журито в първото у нас литературно тв риалити „Ръкописът“
* Владимир Зарев е женен за поетесата Мирела Иванова, драматург в Народния театър „Иван Вазов“
https://www.monitor.bg/bg/a/view/pisateljat-vladimir-zarev-pred-nevidimija-virus-vsichki-nie-sme-umoritelno-ravni-199770