КАЛЕЙДОСКОП

Български празник в Каталуния

29 март 2017

 

 
Много са българските празници през месец март. И всеки един от тях е очакван с нетърпение.
 
И тази година Асоциация на българите в провинция Тарагона „България“ и   Българско недело училище „Свети Седмочисленици“ Тарагона–Реус организираха и представиха пред българската общност концерт под надслов „Мартенски празник“.
 
На 5 март в Арт център Кал Масó в Реус празнуваха заедно деца от четири неделни училища – БНУ „Свети Седмочисленици“ Тарагона–Реус (автономна област Каталуния), БНУ „Христо Ботев“ Торент (автономна област Валенсия), БНУ „Христо Ботев“ Алзира (автономна област Валенсия) и БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ Барселона (автономна област Каталуния) и прекрасните танцьори от две фолклорни формации – „Еделвайс“ към Асоциация „Санта София от Леванте“ Торент и „Гергьовден“ към Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ Барселона.
 
Всеки гост на тържеството получи прекрасен подарък – весела българска мартеничка за здраве и благополучие.
 
Кметът на град Реус господин Карлес Пелицер поздрави присъстващите с празника и потвърди още веднъж подкрепата, която кметство Реус оказва на българската асоциация и общност. В пространна и впечатляваща реч господин Жоаким Енреч Гарола, заместник–кмет и началник на отдел „Финанси и ресурси“, открои мястото на малката българска общност в живота на града и обърна специално внимание на българското неделно училище като място, в което се изучава роден език и култура.
 
Илиана Илиева-Дъбова, председател на Асоциация на българите в провинция Тарагона „България“ и ръководител на Българско недело училище „Свети Седмочисленици“, представи ретроспекция на борбите на нашия народ за национално освобождение и разказа за десетата Руско – турска война, в следствие на която България, след 500-годишно отсъствие, се появява отново на световната карта.
 
Камелия Любенова, председател на Асоциация „Света София от Леванте“ поздрави присъстващите с празника и прикани всеки, който има възможност да се включи в благородната кауза по събиране на средства в помощ на болния Дани.
 
Пожелаваме на детето оздравяване, а на семейството му – смелост и търпение.
 
Концертът започна с възстановка на откъс от „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов – получаването на Кървавото писмо от апостолите и обявяване на въстанието в Панагюрище. Децата изпяха едни от най-хубавите възрожденски песни. Към тях се присъединиха и гости, заели местата си в залата.
 
След чудесното изпълнение на „Я кажи ми, облаче ле бяло“ на Офелия Колева, прозвучаха стихове за майката. С пиеската „Баба Марта на гости при горските животни“ се представиха българските обичаи, свързани с настъпването на пролетта и мартеничките. В пиеската се включиха и деца от Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ Барселона с изпълнение на народна песен.
 
Децата от Българско неделно училище „Христо Ботев“ Торент и Българско неделно училище „Христо Ботев“ Алзира с ръководител Галя Златковска представиха „Фолклорна палитра“. Малкият Самуил Илиев рецитира много емоционално откъс от одата „Опълченците на Шипка“. Извисиха се и се разляха нашироко българските народни песни в прекрасните изпълнения на талантливите възпитаници на неделните школá.
 
Гимназисти от БНУ „Св. св. Кирил и Методий“ Барселона представиха драматизацията „Изворът на Белоногата“ по П. Р. Славейков.
 
Изпълненията на фолклорна формация „Еделвайс“ Торент и фолклорна формация „Гергьовден“ Барселона въодушевиха публиката и получиха заслужени продължителни овации.
 
Концертът завърши с въвеждането на една нова традиция – мъжко хоро за тези скромни и трудолюбиви българи, които и далеч от родината, работят неуморно за добруването на своите семейства и пазят българщината.
 
Надлежно изброявам фактите и се замислям: така ли протече празника, толкова сухо и строго ли се движеше програмата – като часовник... Не, не беше така. Беше друго, различно, беше много българско и много искрено.
 
И тъжно, и весело.
            „Що ли прави мойто чедо мило,
с чужди хора, чужди хляб делило?“
 
Извисява се девичият глас, а в очите набъбват сълзи. Песента те отнася там, в България, където майките чакат да се завърнат свидните им рожби.
 
Пренасяш назад във времето и у теб се заражда едно ново чувство на топлота и гордост от нежната твърдост на белоногата Гергана, от саможертвата на априлци, от смелостта на тези , които със собствените си ръце палиха имотите си, за да не се уплашат, да не изменят на клетвите си.
 
Звънът на нанизите по женските шии, блясъкът на шопските литаци, потрепването на везаните престилки – част от един свиден свят, който пренасяме от далечната родина със себе си. Защото това е нашата същност на българи.
 
Писват каба гайдите и се залюлява онова мъжко хоро, което си бяхме представяли толкова пъти... И не беше очакваното. Не стана това, което бяхме планирали и обсъждали, на което се надявахме.
 
Стана по-хубаво, по-истинско.
 
Когато до зрелите мъже се нареждат седем – осем годишни момченца, разбираш, че българското няма да се затрие. То ще пребъде.
 
Илиана Илиева-Дъбова, Тарагона, Каталуния, Испания