Текущи Събития

Избори 2016. Предвидими фаворити, непредвидим балотаж

08 ноември 2016

 

Избори 2016 се проведоха след спешни корекции в Изборния кодекс в 12 без 1. Не излъчиха на първи тур победител, получил 50+1 % от вота на гласоподавателя. Оставиха въпроса за новия президент да се реши на втори тур: оспорван, непредсказуем, пълен с неизвестности.
Социолозите
Няма влиятелна социологическа агенция, която да посочи фаворити, различни  от двата тандема Цачева/Манушев и Радев/Йотова. Двойките бяха предложени от двете най-влиятелни партии в политическия процес в България в момента – ГЕРБ и БСП.
Три седмици преди деня на вота преднината на двойката на ГЕРБ бе в рамките на 6% /8% и в интервала 20% - 30% вот. Социолози регистрираха низходяща тенденция в % при двойката на ГЕРБ и възходяща – при двойката, подкрепена от Инициативен комитет и БСП.
Политолозите
Политолозите също са част от политическия процес в плуралистичната демокрация. От техните коментари и интерпретации би следвало да се обслужват политическите централи.
Своевременният и прецизен анализ на политолога помага за промяна на ориентири и поява на нови практики в хода на кампанията в екипа, който стои зад даден кандидат.
Политолози и социолози
Без присъствието с анализи, коментари и изследвания и на политолози, и на социолози, няма как политическият процес да върви без слабости.
Това са професионалистите, които очертават тенденциите. Нататък те ще очертават по компетентност и сценариите: а сега накъде?
Референдум
Паралелно с избора за президент на тези избори протичаше и референдум. Нормално е, че политическите партии като цяло се отнесоха към него премерено, предпазливо. Един от зададените въпроси бе за въвеждане на мажоритарен вот. А това на практика може да води…и до смяна на системата.
Категоричният отговор „да” на хората в подкрепа на мажоритарния вот може да е бил и за смяна на системата, и срещу статуквото.
Дали обаче смесената избирателна система – мажоритарна и пропорционална - няма да носи в перспектива повече позитиви за развитието на политическия процес у нас?
Изборите като предизвикателство
Съгласно новият Изборен кодекс за първи път на Избори 2016 в бюлетината бе вписано квадратче „не гласувам за никого”.
И за първи път изборите бяха задължителни. Който не се яви на два поредни избора - бива отписван от изборните списъци.
Изборите като резултат
При 99.35% обработени протоколи, издигнатата от инициативен комитет двойка Румен Радев-Илияна Йотова поведе с 25.5% от вота на гласоподавателите. Промяна в позициите на лидерите вече не можеше да има. Второто място остана за кандидатите на ГЕРБ Цецка Цачева и Пламен Манушев – с 21.9%. 
В подреждането във вота на гласоподавателя следваха Красимир Каракачанов с 15.0%, Веселин Марешки – с 11.2% от гласовете, Пламен Орешарски – с 6.52%. Шести бе кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков с резултат 5.80%. Седми остана издигнатият от АБВ Ивайло Калфин – с 3.29%. 
 
Изборите като изненада
Известна изненада бе много високият процент гласове, дадени за тандема на обединените националисти Каракачанов/Нотев - не 10%, както сочеха социолозите, а цели 15%. С този резултат националистите реално са стимулирани да се представят обединени и на парламентарни избори.
Може да се каже, че най-голямата изненада в изборната нощ бе високият процент гласове пуснати за Веселин Марешки. Бизнесменът откровено правеше PR изявления в контекста на антисистемния вот.
Изборите като особен стандарт
5.56% от гласувалите отбелязоха чавка или хикс в новото квадратче „Не подкрепям никого“.
Малко над 106 хиляди български граждани гласуваха в чужбина. Най-много гласове пристигнахаот Турция, Великобритания, Испания и САЩ.
Изборите преминаха при рекордна активност. 45.1% от имащите право на глас пуснаха бюлетини в урните.
Либерали/патриоти
В европейската политика има ясно противопоставяне на либерали и популисти. У нас е по-различно. „Атака” дълги години защитава стандарти на по-агресивен реформаторски национализъм.
За първи път при националистите на тези избори заедно излязоха представителите на проевропейския национализъм (ВМРО) и представителите на антиевропейския национализъм(„Атака”). Колкото и относителна или смущаваща за мнозина да е тази оценка.
В Реформаторския блок непосредствено след вота СДС категорично застана зад ГЕРБ на втори тур, докато ДСБ предпочете да се дистанцира от подкрепа.
Димитър Карарусинов
Дирекция „Български общности и информационна дейност”