СРЕЩИ

Милена Дамянова: Няма причини да се бавят новите учебни програми и учебници

02 февруари 2015

 

Милена Дамянова е председател на Комисията по образование и наука в настоящото Народно събрание. Депутат от ГЕРБ. По професия е филолог и е работила в Софийския университет. Владее унгарски, френски и английски език, ползва руски и китайски. От  2007 г. е експерт в комисията по образование и наука на ГЕРБ. Беше зам.-министър на образованието в първия кабинет на Бойко Борисов.
 
- Г-жо Дамянова, кои са основните критики, предложения и препоръки, които получихте след приемането на законопроекта за училищното образование в просветната комисия?
-Предстои приемането на законопроекта в пленарна зала. Факт е, че работата по този законопроект започна в 41-вото НС и голяма част от предложенията бяха отразени още тогава, в това число над 70 предложения на тогавашната опозиция. В момента се обобщават новите предложения. Има някои, които пазят статуквото, а предизвикателството пред нас е да стартираме очакваната реформа в образованието. Основните предложения са за ресурсното подпомагане, за квалификацията на учителите, за работата на обществените съвети.
 
- Една от най-големите атаки - обществена и политическа, е срещу държавното финансиране на частните училище. Сред аргументите „срещу“ е, че така се подпомагат неоснователно богатите за сметка на останалите деца, както и че такъв тип финансиране няма никъде по света. Ще продължавате ли да защитавате тази теза и защо?
Държавната отговорност към всички ученици не е заложена сега от комисията по образование или от ГЕРБ. Прилагането на принципа „парите следват ученика“, включително за частните училища и детски градини, е записано в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка от 2006 г. Тогава тя е приета с голямо мнозинство от партиите в парламента, включително и от БСП. В нея е записано, че този принцип трябва да се прилага не по-рано от 2009 г. В законопроекта сега годината е 2018 г. Моделът на частично финансиране на частните детски градини и училища се прилага в много страни по света. Това е заложено и при нас. Частните училища и детски градини ще получават средства, които се полагат на децата за обучението им по учебен план. Няма да вземат от държавата допълнителните средства за материална база, за извънкласни дейности, за целодневна организация, които ще продължат да получават само държавните и общинските учебни заведения. Още повече че има доста рестриктивни текстове - например частните училища и градини няма да имат право да събират пари за дейност, вече финансирана от държавата, което ще намали таксите им. Няма да се дава държавна субсидия, ако училището или градината покажат, че има ниско качество на работата. Те също трябва да създадат обществени съвети, които да ги контролират, и т.н. Не мога да кажа, че финансирането на частни структури в образованието е прецедент у нас. Защо никой не поставя този въпрос, когато отиват милиони левове на година за частните болници от бюджета на касата или за частни доставчици на социални услуги?
 
- Това не са най-добрите примери за работещи сфери.
Така е, но не смятам, че децата трябва да се делят на бедни или богати. Има и три решения на Комисията за защита от дискриминацията МОН да предложи законодателни изменения за прекратяване на дискриминацията срещу децата, които учат в частни институции.
 
-Последният доклад на Световната банка показа, че за българското училище социалният статус е от определящо значение за образованието на децата, и то за общинските и държавните училища. Така че има деление и сега.
-Няма ученик, който да е върнат от училище, защото е от бедно семейство. Друг е въпросът дали се осигурява равен достъп на децата до всички признати от закона училища. На този етап само децата, чиито семейства имат финансови възможности, могат да се възползват от частното образование. Другият въпрос е дали е осигурено равно качество на образование на децата в държавните и общинските училища. Това е голямото предизвикателство и това е целта на реформата с новия законопроект. Не може да има училища, които на външно оценяване да имат цели класове с двойки.
 
-Ще закриете ли помощните училища и ресурсните центрове?
-Категорично не. Ще се преобразуват в модерни центрове за подкрепа за личностно развитие, в които да има повече специалисти, добра материална база, необходимата апаратура. Те ще са в постоянна връзка с масовото училище. Това е практика в много държави. Децата са записани в масовото училище, но се обучават в Центъра. В определени случаи те се събират със своите съученици, а определени учители от училището ще работят с тях и в Центъра. Няма да има орязване на бюджета, нито съкращаване на преподаватели. Напротив, дори ще има нови работни места, защото ще има нужда от специалисти. Законопроектът предвижда специалистите да бъдат в училищата и детските градини - там, където са децата. Искам да успокоя всички родители и да им кажа, че техните деца не само че няма да бъдат лишени от грижата на ресурсните учители, а ще я получават почти целодневно. Нещо, което към момента не се случва. Давайки по-големия процент от единния разходен стандарт за дете със специални образователни потребности, детските градини и училищата ще могат да назначат втори учител в паралелката, психолог и всички необходими специалисти за екипа, който се грижи и наблюдава развитието на детето. В момента държавата дава много средства през различни институции и доставчици на социални услуги, идеята ни е да ги обединим и да има реална, пряка полза за този ученик. Услугата трябва да е при детето, а не то да ходи при нея.
 
-Най-големият проблем са учебните планове и съдържанието на учебниците. Никой няма да приеме и най-добрия закон, ако в училище не е ясно какво, как и защо се учи. Министърът бе дал обещание „до два-три месеца“ да изготви стандартите, включително и за учебните планове, които ще определят написаното в учебника. Имате ли информация дали това е направено?
-Законопроектът дава рамката и не казва какво да пише в учебника. Но това, което гарантира изпълнението на философията му, е разработването на стандартите за ключовите умения и знания, за да има реално образовани и подготвени за предизвикателствата на съвременния свят нови поколения. Работа на министерството на образованието е да разработи детайлите. Не мога да кажа докъде е стигнал екипът на проф. Тодор Танев. Много е важно процесът на приемането на законопроекта от НС да върви едновременно с разработването на държавните образователни стандарти и на учебните програми. Много от отговорите, много от детайлите са в тях и те трябва да бъдат ясно дефинирани, да има връзка. Тези дни за пореден път се повдигна въпросът за учебното съдържание и се вижда, че МОН не би трябвало да има нужда от допълнително мотивиране да изработи новите учебни програми. Ние сме готови да предложим и допълнена формула за контрол, така че да се гарантира качеството на бъдещите учебници.
 
-Родители във Варна предупредиха, че няма да пускат децата си на училище, защото не харесват учебниците. Те са възмутени, че патриотизмът в тях липса, а е даден път на уроците за малцинствата. Как смятате, че трябва да се реши този въпрос?
-Работа на учените, на специалистите е да кажат какъв да е погледът, през който да се учи история, литература, математика и т.н. Те трябва да предложат своите виждания по различните теми и как те да бъдат включени в учебниците.
 
 
-За висшето образованието ще остане ли време в комисията? За реформа в университетите почти не се говори.
-Има конкретни ангажименти, които сме поели още в програмната декларация. Един от тях е обвързване на 50% от размера на субсидията за университетите с качеството. За това са необходими законови промени. Мисля, че тази стъпка трябва да се направи час по-скоро, ако искаме да стане от следващата учебна година. Съзнавам, че това ще е доста смела крачка, но пък всички очакваме и говорим за реформата във висшето образование, което произвежда кадри, ненужни на пазара на труда. Целта е да се подкрепят добрите висши училища и да се подобри връзката с пазара. Очаквам това изменение на законопроекта да стане факт през април и се надявам МОН да ни го представи скоро. Също така комисията очаква и предложенията за изменение на закона за академичния състав от МОН, за да ги разгледаме заедно с тези на колегите от БСП.
Използвам възможността да благодаря на министъра на финансите г-н Владислав Горанов за това, че се отнесе изключително отговорно към проблемите на образованието и че осигури средства за целодневната организация на обучение в средищните училища и парите за центровете за работа с деца. В закона за бюджета не бяха предвидени достатъчно средства, но вече дори са преведени 13,5 млн. лв. за първото тримесечие, още толкова ще се осигурят от проекта към оперативната програма, а второто полугодие е гарантирано с 27 млн. също от държавния бюджет. Така трудовите договори на възпитателите в тези училища няма да бъдат прекратени. Също така вече ще има средства и за децата от центровете за работа с деца, които са към общините. Такива получиха обсерваториите още през 2012 г.
 
С Милена Дамянова разговаря Анета Петкова
Публикува се по:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4553575
Милена Дамянова Снимка: Сергей Антонов