Живка Шамлиева(Франция): И пак за театъра и артистите…
Живка Шамлиева(Франция): И пак за театъра и артистите…
27 март: Световен ден на театъра (World Theatre Day).
Д-р Живка Шамлиева е родена в Хасково. Има щастлив брак с Никола Муховски, с когото се свързва за цял живот през 1950 година. Съпрузите са лекари - микробиолози.
Между 1959 и 1970 година семейството живее в Германия. В Хумболдовия университет Никола Муховски защитава кандидатска и докторска дисертация. След години на професионална медицинска реализация в Берлин и София, те живеят в Париж.
Г-жа Живка Шамлиева обича медицината, литературата, публицистиката, есеистиката…
Публицистичното перо на Шамлиева оставя следа в изданията „Народна култура”, „Литературен фронт”, „Отечествен фронт”, „Пулс”, „Антени”, „Отечество”, „Славяни”, „Родолюбие”, „Картинна галерия”. Предпочитани са социалните, морално-етични и културни теми.
В нейното творчество откриваме „Ако Алекс го няма”, „Старомодни разкази”, „Белегът”, „Жени на кръстопът”, „Сребърната сватба”.„Белегът” е преведена на френски език.
Книгата „Изстрадани звуци”, посветена на виртуозната цигуларка Недялка Симеонова,има няколко издания. Премиерата на най-новото издание на книгата се състоя в края на 2012 г.
Есето „И пак за театъра и артистите” е написано във Франция (2012). Публикува се за първи път.
И пак за театъра и артистите…
От Живка Шамлиева(Франция)
Българският театър! Той дойде от дълбините на столетията, в които пламъкът на българския творчески дух, въпреки вихрите от злощастия и погроми, успяваше да оцелява. А след Освобождението от петвековно иго, излетя като феникс от пепелта на робските години и с ярка светлина започна да излъчва искрите на възхитителни артистични дарования. Те през годините и до днес озонират духовната атмосфера на родината ни. Чрез героите, които пресъздават, те творят с дарованията си духовна красота, те възпитават, те обогатяват с познания, култивират естетически мироглед и разбиране за моралните и нравствени ценности.
Макар за часове, те отвличат мислите и емоциите от собствените ни грижи и неволи, за да потопят и окъпят душите и сетивата ни в струите на едно от най-възвишените проявления в битието ни - ИЗКУСТВОТО, едно от които е ДРАМАТИЧНОТО.
ТЕ – АРТИСТИТЕ! В храма, наречен театър, са като своеобразни жреци, които служат с таланта си пред олтара му и с много труд и всеотдайност поддържат светлината в него никога да не угасва. Мнозина мислят, че трудът им е лек и приятен, че аплодисментите, похвалните оценки, букетите цветя, компенсират умората от труда им. Това не винаги е вярно. Уморителни са усилията, които те полагат, не само, за да заучат словесно някоя роля, но и по-важното – за да вникнат в характера на персонажа, психиката и морала му, които те пресъздават, за да бъде убедителен.
Артистите имат нерядко и физическо натоварване, но най-много – емоционално и психическо, което изтощава повече. Заради добре изиграната роля, артистът преживява това, което преживява героят, който пресъздава. Разбира се, когато това става убедително и талантливо! Във всички сфери на изкуството абсолютна еднаквост няма. Божията искра при някои е много ярка и мощна, при други е слаба, при трети може почти да мъждука, но все пак я има. И едните и другите заслужават нашето уважение и признателност. Дали те ни карат да се смеем или плачем, да се възхищаваме или възмущаваме – е все едно: важното е, че ни вълнуват…
Нашето вълнение е наградата за труда на артиста, за неговия труд и талант, за неговия НЕОБИКНОВЕН МНОГОКРАТЕН ЖИВОТ. Ние изживяваме само един живот –нашият собствен. Добър или лек, щастлив или не, той си е единствен. Има някои, които, уморени от него, дори го проклинат, дори го възхваляват и благославят. Но той си остава винаги неповторим.
А АРТИСТИТЕ ИЗЖИВЯВАТ НА СЦЕНАТА МНОГО ЖИВОТИ. И те също са леки или тежки, щастливи или нещастни. Изживяват ги не само веднъж, а многократно. Толкова пъти, колкото на сцената ще бъдат този или онзи герой с неговия живот, с радостите и скърбите му.
След всеки спектакъл артистите се покланят на публиката. Именно за тези техни много животи, които те, уморени от емоциите си, изживяват заради нас, ние, зрителите, трябва също да им се покланяме – с мислите и душите си, с чиста искрена благодарност! И то – не само в съвремието, на живите, но и на онези, които съвсем наскоро са ни напуснали и , може би, някъде там, в звездните простори на вечността, те продължават да играят за небесните си зрители…Ако ние им изпратим мислено поклон, с антените на своето артистично безсмъртие, те сигурно ще го уловят и ще се радват, че ние ги помним и обичаме.
СИГУРНО НЕЗРИМО, ПАК ЗА НАС, ТЕХНИТЕ СЯНКИ БРОДЯТ, ПОНЯКОГА С НОСТАЛГИЯ ПО ТЕАТРАЛНИТЕ СЦЕНИ, МЕЖДУ КУЛИСИТЕ, И ДУХЪТ ИМ СЕ РАДВА НА УСПЕХИТЕ И АПЛОДИСМЕНТИТЕ, С КОИТО ТЕХНИ ДОСТОЙНИ СЛЕДОВНИЦИ БИВАТ ВЪЗНАГРАЖДАВАНИ И ОЩАСТЛИВЯВАНИ.
06.06.2012 г., Париж