При българите в Прага. В света на Деян Енев
В СВЕТА НА ДЕЯН ЕНЕВ
На 3.12.2012 год. скъп гост в БСОУ “Д-р П. Берон” бе един от най-талантливите съвременни български белетристи, майстор на късия разказ – писателят Деян Енев. Срещата бе във връзка с Дните на българската култура в Прага, инициирана от г-жа Мария Захариева, председател на сдружение “Възраждане”.
Учениците с трепет очакваха да се потопят в художествения свят на твореца, да научат повече за неговите реализирани идеи и творчески търсения. Директорът на училището, г-н Еленко Начев, откри срещата и предостави думата на госта. Учениците бяха подготвили много въпроси, възникнали от предварителната им “среща” с негови разкази. Някои се интересуваха кога е написал първия си разказ, други – как се става пасател – известен, трети поискаха съвети кои български книги да прочетат. Разбира се, най-големият интерес бе насочен към неговите “къси разкази за дълго спомняне”.
Деян Енев разказа за своите вдъхновения, за тъжните и смешни, иронични и вътрешно озарени истории, претворени в 12-те книги, които е написал. Не липсваха и въпроси, свързани с разказите “Бабата, която хранеше котките” и “Заложна къща”, които вълнуваха особено много седмокласниците.
Писателят призова някой от публиката да прочете негов разказ. Ученикът бе Филип Николов от 6-ти клас, а разказът – “Българчето от Аляска” – истинска история от едноименната му книга, с прототип на главния герой – момче, срещнато от писателя във влака за Белград. Разказаното силно впечатли присъстващите.
Истинско удивление предизвика най-новата книга на Деян Енев в съавторство с неговия приятел Бойко Ламбовски – стихотворения от белетрист и разкази от поет; една книга предизвикателство, едно смело решение.
Писателят представи своите стихотворения, като уточни, че те са написани преди 17 години – около 50 на брой, кратки, следващи традициите на историите му, с една добавена свобода, и “повери” на Калин Георгиев от 8-ми клас да прочете някои негови стихотворения.
Деян Енев е от вечните писатели.Неговите истории представляват парченца живот и разпилени звездни мигове. Силно заинтригувани от “скромния разказвач”, г-жа Кралчева, г-жа Начева , г-жа Тасковова също му зададоха въпроси, а той обобщи, че творецът трябва да срещне чудото.
“Ако срещнеш чудото, ти ще съумееш да го пренесеш на белия лист, за да може там да го срещне и читателят – независимо дали е разказ или стихотворение. За мен писането е да направиш хората добри.”
Публикува се по:
Деян Енев, писател: Литературата е онова изкуство, което най-пълноценно възстановява човешката памет и те пренася във времена, в които не си бил.
Среща с писателя Деян Енев
- …Вие казахте, че добрата литература умива душите на хората. От какво са замърсени душите ни и в момента? Каква е картината на България?
- Всички знаем какво е полепнало по душите ни. Човек не живее само с хляб. Трябва да се отдели от бита, в който пребивава. За беда битът става все по-труден и все по-трудно е да направи това отделяне, но литературата е едно от тези неща, които му позволяват да разбере, че е духовно същество. Литературата е онова изкуство, което най-пълноценно възстановява човешката памет и те пренася във времена, в които не си бил. За това тя е велико изкуство и за това битката трябва да е в посока да се печелят загубените за литературата читатели.
- Кои са образите на нашето съвремие? Кои са най-ярките ни представители?
- За мен това са поетите. Макар и да не се чува сега за тях, те са хората, които най-ярко улавят ставащото. Много са, включително и млади – съвременни. Пише се много хубава поезия, литература, проза. След 20-30 години хората, които ще искат да разберат духа на сегашното време, ще трябва да се върнат към литературата, а не към вестниците, за които си мислим, че отразяват настоящето.
- Един от Вашите разкази – „Бабата, която хранеше котките”, имаше неочаквано продължение в реалността – отсякоха дървото, което Вие описвате. Не смятате ли, че заличаваме всичко, което ни съпътства?
- То се получи много интересно с това дърво и слава Богу, че успях да го видя и да го напиша в сайта Оffnews.bg. За мен това дърво беше вид памет. Вероятно от общината са преценили, че то е изсъхнало и са го отсекли без никакви други подбуди. В крайна сметка символиката е изпълнена – едно дърво, което е било призвано с тази къщичка за птици да носи някакво упование, да напомня спомените от детството, сега го няма. Самият разказ го завърших с една фраза, че червеното на къщичката за птици прилича на ням вик сред зеленинаната наоколо. В крайна сметка се оказа, че сякаш това дърво е предчувствало и края си. Ето как литературата, без да съзнава, служи за символика на самото време.
- В Деня на будителите си казваме: «Толкова ли сме заспали, че трябва да се будим?» Има ли нещо, което проспиваме?
- Проспиваме етап от постоянното усилие да търсим своите устои чрез изкуството. Това усилие проспиваме, но никой не може да обвини хората, защото живота, който живеем, става все по-тежък.
- Къде са нашите устои?
- Те са в нашата памет и в ценностите на нашата памет; във всичко онова, което е съхранило българския народ през вековете. Не си даваме сметка за религиозния компонент на будителския празник. Дълги векове нашата култура пребивава зад стените на манастира. Повечето от нашите книжовници са и свещенослужители. Отбелязвайки този празник трябва да отдаваме дан на това, което е съхранила и запазила нашата Църква…
- До колко ние самите познаваме традициите си и до колко сме готови да ги заменим за нещо по-лъскаво?
- Трябва да се даде възможност на хората, които умеят да се грижат за традициите да си вършат работата. Парите да не се пращат за излишни проекти. Още не мога да разбера защо грижата за българската книга не се вдигне на нов етап. Има 3000 читалищни библиотеки в страната. Ако получат нормално финансиране, то ще оживи и живота на българските автори, и интереса към нашата литература….
Трябва да помислим и за тези поети, които един по един си отиват от мизерия. Всички, които не са чели, са сбъркали и в един момент на живота си, си дават сметка за това. В литературата всичко е казано. Просто трябва да се чете. Вероятно на 1 ноември учителите са завели децата в библиотека, в църква, при паметник на будител, свързан с нашата история. Това са малки усилия, които дават ценни плодове.
- Наричат Ви и християнски автор. До колко е важно ценностите на писателя да не са повлияни от времето, в което той живее?
- Вярата е въпрос на личен избор. Всеки сам преценява как да афишира своята вяра. Ако говорим за отношението към вярата в изкуството, ако тази вяра личи в произведенията на изкуството, тя по-скоро ще изиграе обратна роля. Въпросът е да бъде вплетена в словото.
В Карнобат бях по повод на един литературен конкурс за сборник с къси разкази. Благодарение на цялата община, читалището и преди всичко на поетесата Димитрина Равалиева събитието се случи. Ако отделните хора, които имат отношение към културата, бъдат оставени да работят и екипът около тях им помага, могат да се случват важни, светли събития.
- Духът на България остава, подбуждан от отделни хора?
- Да, отделните личности са много важни, но те трябва да бъдат оставени да работят.
- Коя е историята, която и в момента Ви вълнува?
- Пътувахме към Сапарева баня, по пътя има параклисчета. Спряхме колата, отбихме се да запалим свещички, разходихме се наоколо. Пред параклиса имаше дървена маса, на нея седеше човек на години. Той беше разтворил един голям тефтер върху масата. Мимоходом го попитах какво записва. Той каза, че отбелязва добрите хора, които минават с коли край него. Човекът можеше да е луд, можеше и да е шегаджия, но нека за миг да допуснем, че нито е луд, нито се шегува.
Интервю с писателя Деян Енев,
незначителни съкращения
Публикува се по: