2012.„Транспоези 2012”. Стихове на Георги Константинов в Брюксел
СТИХОВЕ НА БЪЛГАРСКИ ПОЕТ В БРЮКСЕЛСКОТО МЕТРО
През есента на 2012 година в Брюксел се осъществява един значителен европейски проект в областта на поезията - “Транспоези – 2012”. Шестима европейски поети, между които и нашият известен лирик Георги Константинов, взимат участие в него.
Събитието се организира от Международната къща на литературите и Алианс Франсез в Белгия и се подпомага от Националната белгийска лотария и Брюкселското метро. Участието на българския поет в този европейски проект е подкрепено и от нашето Министерство на културата.
Заедно с петимата от Германия, Холандия, Румъния, Турция и Белгия, нашият поет има възможността да прочете 4 стихотворения на родния си език, докато техният превод на английски върви на голям екран.
Литературното четене е съчетано с творческа дискусия между поетите за ролята на поезията в днешния сложен и динамичен свят.
След официалното откриване поезията “слиза” в метрото на белгийската столица. Стиховете на участващите поети, преведени на фламандски и френски, се представят на специални билбордове заедно с портрети и кратки биографии на авторите в Брюкселското метро.
В 250 вагона на метрото в продължение на няколко седмици има стикери със същото съдържание.
Това необикновено представяне изпълнява благородната задача да запознае многобройните пътници на белгийския метрополитен с творчеството на тези поети.
Проявата дава възможност “на всеки пътник в брюкселското метро да има шанса да се докосне до творбите на европейските поети и да открие нов източник на вдъхновение в своя делничен живот”, е обявено в официалната покана на “Транспоези - 2012″. В нея името на България, която е съпричастна към значителното литературно събитие, е поставено на трето място.
Стихотворенията на българския поет, приети за това представяне там, са: “Езеро”, “Дърво и птица”, “Благодаря ти, че ме мразиш искрено…” и “Как се ражда дракон”.
Това е второ издание на проекта ” Транспоези-2012″ в белгийската столица, а български поет участва в него за пръв път.
Оригинално замисленият проект буди значителен интерес както сред жителите на белгийската столица, така и сред работещите там представители на държавите-членки на Европейския съюз.
ЕЗЕРО
Тя излезе
от тъмното езеро,
пълно с утринни сенки
и нейното мургаво тяло
внезапно заблестя.
Видя ме.
Усмивката и падна
и звънна на мокрите камъни…
Размаха ръцете, поиска
да се прегърне сама.
Една удивена русалка -
сътворена от капки
жена….
Безмълвно
отминах по хълма.
Бяхме изплували
от едно и също езеро,
но в различни
времена.
от тъмното езеро,
пълно с утринни сенки
и нейното мургаво тяло
внезапно заблестя.
Видя ме.
Усмивката и падна
и звънна на мокрите камъни…
Размаха ръцете, поиска
да се прегърне сама.
Една удивена русалка -
сътворена от капки
жена….
Безмълвно
отминах по хълма.
Бяхме изплували
от едно и също езеро,
но в различни
времена.
—————————–
ДЪРВО И ПТИЦА
Две трептящи крила
върху тънкия връх на дървото.
Птицата сякаш лети,
а всъщност е кацнала там.
Несигурно място за отдих,
люлеещ се пристан,
но птицата чувства опора
в случайния танц.
Усеща под своите нокти
листата,
стеблото,
неспирния сок на земята,
дълбокия пулс на света….
Вълшебен миг,
когато птицата има корен,
а дървото - крила.
върху тънкия връх на дървото.
Птицата сякаш лети,
а всъщност е кацнала там.
Несигурно място за отдих,
люлеещ се пристан,
но птицата чувства опора
в случайния танц.
Усеща под своите нокти
листата,
стеблото,
неспирния сок на земята,
дълбокия пулс на света….
Вълшебен миг,
когато птицата има корен,
а дървото - крила.
—————————–
” ” ”
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги…
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика от Моцарт, със безкрая…
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
Благодаря ти,
че ме мразиш искрено,
че хвърляш всички спомени
зад борда.
Омразата създава независимост,
а любовта - заробва.
Сега от мен внезапно се отказваш ти,
от мойте думи,
жестове и книги…
Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,
аз чувам звън
на паднали вериги.
Сега живея леко и естествено -
встрани
от твоите прищевки странни.
И пак отляво е сърцето ми наместено.
Лекувам рани.
Раздялата сравнявам
със възкръсване,
със музика от Моцарт, със безкрая…
Ако не беше твоето отсъствие,
щях да повярвам,
че съм в рая.
—————————–
КАК СЕ РАЖДА ДРАКОН
Началото е битка -
между падащия кръст
на птица
и свита като лък
змия…
Извечен спор
на силните криле
с безкрилото коварство
на земята.
между падащия кръст
на птица
и свита като лък
змия…
Извечен спор
на силните криле
с безкрилото коварство
на земята.
Ненавистно воюват
двете божи твари.
Воюват страстно,
дълго,
безнадеждно…
Разменят удари и рани,
които плашат,
ала не убиват…
Накрая се прегръщат.
И се сливат.
Политат заедно
към синото небе…
Змия с криле.
И птица с неочаквано
коварство.
двете божи твари.
Воюват страстно,
дълго,
безнадеждно…
Разменят удари и рани,
които плашат,
ала не убиват…
Накрая се прегръщат.
И се сливат.
Политат заедно
към синото небе…
Змия с криле.
И птица с неочаквано
коварство.
Така се ражда дракон.
Публикува се:
по сп.”Литературен свят”,
Снимка: