ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Ликвидност и красота. Художникът Хубен Черкелов за парите в изкуството

11 септември 2012

 

 

На 11 септември в НДК, София се открива необикновена изложба, която ще продължи до 11 октомври. Вернисажът, наречен "Толкова близо, толкова далече", събира на едно място творби на български художници, работещи в чужбина.
Събитието е организирано по идея на кабинета на вицепремиера Симеон Дянков и подкрепата на Държавната агенция за българите в чужбина, Национален дарителски фонд "13 века България" и фондация Credo Bonum.
Живопис, графика, скулптура, инсталации показват 15 родни художници, сред които Хубен Черкелов, който работи в САЩ. Диана Стоилова, Елена Калудова, Елица Великова, Иван Василчин, Десислава Унгер, Йорданка Сотирова, Милена Георгиева, Рада Якова, Христо Гелов, Кристина Иробалиева, Сандра Стойчева...все имена, които ни прославят по света.
Предлагаме на читателите на портала за информация и общуване „Родина” разказаното от Росица Илиева за една среща с художника Хубен Черкелов в София през 2012 година 
 

Възможно е да сте срещали името му, изписано върху фасадите на някои сгради в София - "Косьо, Хубен, Тушев", но преди повече от десет години. Тогава художникът Хубен Черкелов е един от основателите на галерия XXL и съществена част от артистичния кръг около нея, известен с провокативното си изкуство. В края на миналия век той и съмишлениците му преценяват, че имат "повече бензин в резервоара", отколкото е пътят за развитие в страната ни, и решават да прелетят океана, за да се установят в Ню Йорк, и така стават представители на поколението, което по думите му "избяга от България".

Днес Хубен Черкелов се връща за пръв път тук след единадесетгодишно отсъствие и никаква носталгия.

Пристигнал е преди два дни и е под медийна обсада заради участието му на биеналето за съвременно изкуство във Венеция и изложбите му в София. Срещаме се в Докторската градина в ранния следобед, седим на една пейка и го наблюдаваме как уж е спокоен, но не е в покой, а през цялото време променя позата си сякаш търси най-подходящата гледна точка, докато оглежда пейзажа.


Хубен рисува пари

Както отбелязва Георги Тенев в едноименния документален филм, посветен на работата на художника, Хубен рисува пари. За картините си той използва детайли от изображенията на монети и банкноти от различни държави, които пренася в уголемен мащаб върху платна. Категорично комерсиален е и не се притеснява да го заяви, напротив - вярва, че това значи да си искрен, и нарича другите артисти, които се дистанцират от материалното, екстрасенси: "Като чуя, че някой говори така, най-вероятно е мошеник или екстрасенс, твърди той и продължава. Това е една удобна форма на бягство от отговорност: "Аз съм този извисен човек, а вие нищо не разбирате." Така се изгражда един тип йерархия, а аз мисля, че в изкуството не трябва да има йерархия - ето, това е моята картина и аз се опитвам да я направя максимално достъпна за зрителя, да не посочва с пръст."

Според мирогледа на Черкелов изкуството задължително трябва да общува с публиката, да предизвиква реакция. По някакъв начин остава верен на идеята си да скандализира, но вече смята за шокиращ аудиторията самия факт, че за работите му има добър пазар: "Мисля, че за хората е по-авангардно и новаторско, ако дойда и успея да продам картини за 150 хиляди лева, отколкото да се съблека и да кажа: "Аз съм голям авангардист, вие нищо не разбирате."


За да схванем по-добре историята му, се връщаме в 1970 г. в Кърджали. Той е роден в "малко артистично семейство" - далечни роднини на актьора Георги Черкелов. Ключовата фигура за младия художник във фамилията обаче е братовчед му, който е график и му дава първите уроци по рисуване, защото единствено в тази дейност малкият Хубен се чувствал по-добър от голямата си сестра. По същото време братовчедът Михаил Замов е и директор на местната градска галерия: "Винаги съм ходил в галерията да го виждам, спомня си Хубен, и затова нямам никакъв страх от музеи и институции, които се занимават с изкуство. За мен да излагам в Bronx Museum е нещо естествено, в рамките на нормалното, не ги считам за постижения тези работи и смятам, че всеки човек трябва да възприема така изкуството и галериите – не като нещо, което интимидира хората, а като нещо, което създава добро чувство и дава нещо повече." За свое най-голямо постижение определя способността си да комуникира с хората чрез изкуството и това да му носи удоволствие. Нататък щрихираме Художествената гимназия в Казанлък, кратък флирт с хеви метъл сцената ("дори с моите съученици имахме собственна black метал група"), казарма, живопис в Амстердам и в Художествената академия в София, XXL и стигаме до началото на милениума в Ню Йорк.

Черкелов разказва, че случайността им помага с Тушев да започнат работа още на първия ден от пристигането си при Джеф Кунс, късмет е и когато открива студиото в Бронкс. Останалото е методичен труд: "Може да е шокиращо, но аз съм много голям нещастник, смее се той, но е сериозен. Ако има нещо неприятно да се случи, ще ми се случи и затова трябва много да внимавам." Предпазлив е за всякакви леки битови злополуки - да не го блъсне кола например. Няма шофьорска книжка. "През цялото време внимавам, внимавам, внимавам и това нещо ми е изградило много сложни трудови навици - постоянно работя адски много, защото знам, че ако работя по-малко, няма да стане. Ако не ги направя днес тези екстра два часа, знам, че няма да проработи. Тези картини с толкова натрупана маслена боя - решил съм, че колкото повече дам, е повече - more is more, нали?"
 
Росица Илиева
Публикува се по:
http://www.capital.bg/light/lica/2012/04/19/1810760_likvidnost_i_krasota/