ПОСТИЖЕНИЯ

Волейбол. Българската мечта в английското лято

27 август 2012

 

Възприемаме етично неписаното правило специалистите да коментират проблемите и решенията, а страничният наблюдател да отбелязва постиженията. Говорим за значими постижения, каквото, без съмнение, е класирането на четвърто място на българския национален отбор по волейбол на Олимпийските игри в Лондон през август 2012 година.
Олимпийските игри са сериозна възможност за треньори и състезатели да си сверят часовниците кой какво е постигнал. Българските волейболисти заминаха за Лондон с мисълта за класиране на четвъртфинал и задължителни две победи (Великобритания, Австралия), а постигнаха първо място в групата с четири успеха в пет мача. Другите два успеха в Лондон бяха срещу отбори, които стоят пред нас по рейтинг в световната ранглиста – Полша и Италия.
Заговорихме за Българската мечта във футбола в незабравимото американско лято през 1994 година, когато на световното първенство в САЩ националният тим на България се класира четвърти. Говорим за Българската мечта във волейбола в английското лято през 2012 година, по аналогия на постигнатото: невероятен успех и голямо признание за българския дух, потенциал и усилия, вложени от състезателите в големи спортни битки.
Без съмнение, постигнатото от националите е нещо изключително, и, както и самите спортисти признават, сигурно след време ще се оцени по-реално направеното. Има няколко „защото”, които си е редно да кажем.
Защото в Лондон пристигна много млад български отбор с нов треньор.
Защото в Лондон пристигна единственият български отбор в колективните спортове, извоювал класиране на Олимпийски игри, и играл на 1/2 финалите - постижение, непознато от времето на далечната ни 1980 година.
Защото заминаха без треньора №1 в световния клубен волейбол Радостин Стойчев, класирал на световния връх в клубния волейбол италианския „Тренто” три пъти през последните четири години. С това постижение Радостин Стойчев е най-успешният български треньор… в света.  
Защото националният тим на България пристигна в Лондон след извоювано право да участва в най-престижния и представителен форум в кариерата на един спортист, след успешна втора, и след неуспешна първа предолимпийска квалификация, изиграни под ръководството на Радостин Стойчев.
Защото в Лондон не пристигнаха най-голямата звезда в българския волейбол… през последните няколко години Матей Казийски, топ-звездата на италианския „Тренто”, както и доказаният класен титулярен разпределител Андрей Жеков.
Защото в Лондон тежестта на отговорността за силната атака в отсъствието на Матей Казийски логично падна върху Цветан Соколов, а младата звезда – разпределителят Георги Братоев заигра така, че сигурно само специалистите могат коректно да интерпретират израстването му от мач в мач и заслугата му към тима, имащ друг и различен облик.
И българските волейболисти сътвориха в Лондон чудеса. Само човек, който не е гледал и не знае как тимът на Полша буквално месец преди Олимпиадата спечели турнира на най-добрите в този спорт – Световната лига, а финалите се проведоха в София, не е наясно какъв отбор изгради Полша, с Курек, Винярски, Бартман, Мозджонек, отбор - сразен с 3:1 от българите на Олимпиадата в Лондон.
Благодарни сме на БНТ, която направи повторения на мачовете на българският тим, излъчвани пряко и в реално време от Лондон, за да могат повече българи да се възхитят на класата, самочувствието и енергията, с които играха националите ни.
Някъде из медиите прозвуча въпрос към помощник-треньора на националите, както при Радостин Стойчев, така и при Найден Найденов Камило Плачи, който е с голяма заслуга за представянето на отбора в Лондон, формулиран така: „взехте отбор от резерви и го направихте четвърти на Олимпийски игри”. И отговорът на големия италиански специалист е: „така е”. Да отбележим обаче по интерпретацията: израстването в класа на отделни състезатели, които в дълги моменти от мачовете преди време не бяха титуляриТЕ…е фантастично.
Израстването в играта на нападателя Цветан Соколов, сякаш излязъл от сянката на еврозвездата Матей Казийски, е изключително. Блестящото представяне на разпределителя Георги Братоев, отличен с индивидуални награди, както на турнира за Световната лига, така и на турнира на Олимпийските игри в Лондон, едва ли някой специалист или наблюдател би се наел да прогнозира предварително.
До финала блестяха ярко с изявите си в мачовете и Тодор Скримов, и Теодор Салпаров, и Тодор Алексиев, комуто напусналият след Олимпиадата капитан на отбора Владимир Николов чертае лидерска роля и престижната позиция на капитан на тима.
Питат в интервюта след Олимпиадата в електронни медии братята Валентин и Георги Братоеви "можеше ли да бъде спечелен ½ финалът с Русия?". Прозвучава в ефир интересен и много интелигентен отговор: „постижимо, но не и реално”. Самите те поясняват. Постижимо - „да”, защото класата на няколко от топ тимовете в света в момента е много висока, силите са изравнени, но не е реално, защото в Русия се играе най-силното клубно първенство в света.
За развитието на играчите при участието им  в силни турнири и много качествени национални първенства говорят и други волейболисти, споделя го пред медии и Камило Плачи. В Русия и Италия от години се провеждат най- силните в света национални шампионати, в отборите са привлечени топзвездите в този спорт. Играещите там състезатели имат изключителна възможност да израстнат в класа.
Във финала на Олимпийските игри в Лондон след голяма драма в битката за златните медали Русия победи с 3:2 Бразилия. Русия извоюва първо олимпийско злато в мъжкия волейбол от 32 години насам. Този отбор, да припомним, е спечелил и Световната лига - издание 2011, чийто финал се състоя в Полша. Михайлов, Мусерский, Гранкин, Волков  и ко триумфираха в Лондон. Но кой може да спори, че бразилците през последните години много ярко блестяха с изявите си на площадката, че Жиба, Мурильо, Висото...не преставаха всеки път да ни убеждават колко красив спорт е волейболът и че всяка победа на друг тим срещу тях в турнир на практика е...събитие.
С играта си в Лондон България „извади от равновесие” много силният тим на Полша, устремил се в мисли и с няколко успеха срещу Бразилия и САЩ преди Олимпиадата към медалите от най-висока проба. След мача с България, тимът се разколеба и така и не се възстанови. В ¼ финала Русия надигра Полша с 3:0. Германия, с която срещите през календарната година на България като резултат на терена бяха реално разменяни победи, някои от които дошли след особено оспорвани и петсетови мачове, в ¼ финала в Лондон бе сразена от България с 3:0. Победата беше постигната с рядко срещана категоричност в отделните геймове - 3:0 (20,16,14). Случилото се като цифров резултат и на това ниво сякаш е достойно…да влезе в книгата с рекордите  „Гинес”.
С Италия България размени в Лондон по една победа с 3:1, неприятно отстъпи в директния спор за бронзовите отличия. Италианците се радваха сред срещата като малки деца, като че ли са стигнали до златото. Само че, и преди, и сега Италия е №3 в световната ранглиста. България беше №9, преди игрите в Лондон, сега е №8. В този смисъл на финала на Олимпийските игри тимът №2 в световната ранглиста Русия се наложи над тим №1 в нея - Бразилия.
Специалисти и волейболисти определено знаят и коментират колко важен елемент в играта е силният и насочен сервис. Профилирани специалисти в сервиса като Волков и Тетюхин за Русия, като Савани и Зайцев за Италия, ако „имат ден”, лесно могат да променят хода на отделен мач, а това си е реално и скрит голям потенциал при тези два тима.
И накрая, да кажем за невероятната българска публика в Лондон. Знаехме, че хиляди са българите в английската столица. Очаквахме сериозна подкрепа „на живо”, но не смеехме да мечтаем колко мощна би била тя? В Лондон видяхме стотици и нагоре българи в залата, когато играеше българският национален тим, случихме на силно впечатляваща гледка: заляти с родния трибагреник зали, грейнали в радост лица на сънародници, горди с видяното и изживяното, заради това, че са българи.
Димитър Карарусинов
Български общности и информационна дейност