ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Георги Господинов: Почти на нула сме откъм съчувствие и смисъл

17 януари 2019

Георги Господинов се завърна от Испания, където направи категоричен пробив с „Физика на тъгата". Езикът на Сервантес е 15-ият в света, на който е преведен романът на известния автор. Зад грандиозния труд стоят Мария Вутова и испанският писател Андре Барба. Дамата, която живее в Мадрид, е антроположка и изследователка на Амазония. „Ел културал", най-престижното арт списание, което излиза под шапката на всекидневника „Ел Мундо", пък направи водещото си интервю именно с българина. „До днес името на Господинов вероятно е било малко познато на испанския читател - нещо, което трябва да се промени и то съвсем скоро. Това е лабиринтен роман, който разказва всичко за всеки от нас", пише „Ел културал". "Всъщност няма нищо по-универсално от всекидневния живот, където тривиалното и възвишеното се преплитат и придават смисъл едно на друго. Точно това ме интересува", споделя Господинов в разговора.

Проф. Боян Биолчев: Човещината е последното пристанище на цивилизацията

10 януари 2019

-Професор Биолчев, получихте Вазовата награда за литература за 2018 година. Какво е за вас този приз?

-Това винаги е най-трудният въпрос, защото каквото и да кажа, ще бъде като клише, колко и да е сърдечно това, което мисля. Невероятно съм поласкан от вниманието, от това, че получавам наградата точно на името на Иван Вазов.

-Вие сте приятел на Сопот от доста време, усещате ли атмосферата, духа на Вазов, когато сте тук?

-Разбира се. Когато вървиш по улицата, лицата се сливат и в крайна сметка имаш чувството, че си видял един човек. И този един човек може да бъде замислен, тъжен или пък интровертен, но във всеки случай тука имам усещането за особен въздух, атмосфера на интелигентни хора. И това наистина се усеща и си го обяснявам с факта, че българската култура до голяма степен се е породила в Подбалкана, в Сопот и другите малки днес градчета като него.

Валери Колев. Голямата война, загубите и поуките

12 декември 2018

Първата световна война е преломно събитие в историята на България, на Балканите, на Европа и на света. Нейните последствия са видими и до днес и затова с основание човечеството живее със спомена за нея и се опитва да се поучи, за да не повтаря многобройните стари грешки, които не само водят до нея, но и до следващата още по-разрушителна Втора световна война.

Ако за големите европейски държави Първата световна война е апогеят на борбата за преразпределение на света и за силово унищожаване на основните конкуренти, за осигуряване на доминиращи позиции за десетилетия напред, то за малките им партньори войната е главно за оцеляване и за решаване на техните "малки" проблеми, които все по-трудно се забелязват от дистанцията на изминалите 100 години.