ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Андрей Захариев. Ветар

16 октомври 2018

Така стана и в късния следобед на миналия понеделник малко преди Пробищип. По радиото вървяха минутите за „явна пропаганда“ във връзка с референдума и пуснаха Мицковски, който се пенеше по адрес на правителството, казвайки, че Заев се коцка со грагьаните на Македония и че никой няма право да преговаря и да се договаря за идентитетот на цял един народ, залагайки го така на карта.
Нещо от този род беше казал през деня Мицковски. Горе-долу по времето, по което външният министър Никола Димитров беше говорил пред гражданите на Делчево. За разлика от Мицковски, в словото си пред митинга Димитров не прибягваше до употребата на ефектна фразеология, а в силно приповдигнат тон обясняваше на събралите се хора какво очаква страната им в случай, че нейните граждани изберат да останат на пътя на затварянето, изолацията и въобразеното величие. Прочее, независимо от афекта в гласа му, по своето съдържание разясненията на министъра бяха напълно прагматични.

Проф. Ивайло Дичев. „Да” на изследователската работа с децата…

03 октомври 2018

Проф.Ивайло Дичев: "...Ако се вгледаме в структурата на липсващите бройки, ще видим, че основно няма учители по информатика, английски, физика, математика – т.е. все "сериозни" сфери, където младият човек може да намери по-интересна реализация. Литератори, историци, философи – които по-трудно се пласират на трудовия пазар, се хващат със съответно по-голяма охота да даскалуват. Дали това може да се поправи като се накарат ВУЗ-овете да подготвят повече от дефицитните специалности аз не знам. Защото проблемът не е, че ги няма, а че другаде им е по-интересно да работят. Значи трябва професията да стане по-интересна.

Алек Попов: Смехът къса оковите на ума

13 септември 2018

Сред страниците на „Сестри Палавееви 2: По пътя към новия свят" оживяват български комунисти, югославски партизани, банда джуджета, окопали се в старите сребърни мини на крал Стефан Урош, врачки, заблудени слугинчета, резидент на НКВД и още куп герои на едно време, в което нищо не е нормално.
Но Алек Попов предлага и нещо много повече от забава. Неговият роман отправя дързък поглед към историята отвъд тотемите на идеологиите и политическата коректност. Прецизно и със скалпела на смеха Алек отстранява туморите на период, който трябва да се помни, но и да се надживее. Книгата е освобождаващо преживяване и опустошителна сатира–гротеска, разстрелваща безкомпромисно сантимента към едни буреносни, но и неадекватни времена.