Ива Африканова, Сан Диего: „Ще оцелеем като съхраняваме и умножаваме нашата култура”
Ива Африканова e родена в гр. Бяла Слатина. Завършва специалност Биотехнологии в Биологически Факултет на Софийския университет и по-късно получава научна степен доктор по философия в Италия. През 1998 г. заминава за САЩ като стипендиант в Харвардския Университет. Осъществява изследователска дейност в областта на биологическите науки. Пише стихове, есета и миниатюри от ученическите си години. Била е участник в Литературния клуб на Софийския Университет. Участва в учредяването на Литературния клуб в Сан Диего към Фондация “Васил Левски”. Има публикувани стихове във в-к “България Сега” и електронните издания “Литературен свят” и “Книги News”. Госпожо Африканова, кои предпоставки – житейски и лични – създадоха поета във Вас? И защо именно лирика? Защо не проза, защо не - есеистика? Не смятам, че е имало някакви специални предпоставки. Аз обичах литературата, пишех с удоволствие всички творчески есета и анализи в училище. Преподавателите ми по литература бяха доволни и се отнасяха с много уважение към мен. Започнах да пиша стихове като ученичка, може би 11-12 годишна и бяха предимно подражание на това, което съм прочела от български поети. Спомням си, че в едно имаше нещо като “роден край, не ще те никому дадем”. Моя близка, дъщеря на детския писател Георги Авгарски, след като й дадох да го прочете, ми каза: “Ами кой ще ти го вземе?” Веднага разбрах критиката й и потънах от срам. Краткият отговор е, няма предпоставки, просто така.
