Интервю с писателя Георги Господинов
Струва ми се, че няма нужда да ви представям този човек. Не знам дали има някой, който да се интересува от литература и да не е чувал за Георги Господинов, да не е чел поне един негов разказ, да не е чул някое негово слово или поне да не е попаднал на интервю с него в последната година, в което се обсъждат видимите и невидимите кризи на времето, в което живеем. Георги Господинов, роден през емблематичната 1968 г., е един от най-четените и превежданите съвременни български писатели. Харесваме го не само заради литературния му талант, но и за това, че и извън страниците на своите книги – стихосбирки, сборници с разкази и романи, – вдъхва кураж и сила на читателите си, има гражданска позиция, която ясно отстоява, и провокира интерес към литературата, което е изключително важно днес, когато сме залети по всякакъв начин от технологии. Може да го срещнете на много и различни места в страната – да говори пред Народната библиотека, да подкрепя каузи като София диша, да представя книгите си в някоя книжарница или голяма зала, но едно никога не се променя – почитателите му трудно се побират в оградени пространства, не понасят стени и ограничения и винаги се радват на срещата с него! Творческата му биография започва с две поетически книги, които не остават неоценени и незабелязани от читателите: „Лапидариум” (1992) и „Черешата на един народ” (1996). Следва „Писма до Гаустин” (2003). Неговият дебютен роман „Естествен роман” (1999) получава първа награда от Националния конкурс “Развитие” за съвременен български роман. През 2005 г. „Естествен роман” има вече преводи и на английски (издаден е в САЩ), чешки, хърватски, датски, а от 2007 г. и на италиански. Сборникът с разкази „И други истории” (2001) тази година беше публикуван в своето трето издание. През 2007 г. излизат стихосбирката „Балади и разпади” и сборникът с разкази „О, Хенри: 3 коледни истории с илюстрации”, а през 2011 г. – романът „Физика на тъгата” и сборникът с пиеси „Апокалипсисът идва в 6 вечерта” и „D.J”. През 2013 г.излязоха две негови книги – „Невидимите кризи”, която стана емблема на едно време, отразявайки уж едно друго, отминало доста отдавна, и „И всичко стана луна”, която повече от 15 седмици се задържа в топ 10 на най-продаваните книги у нас.
