Писателят Георги Данаилов за кинорежисьора Рангел Вълчанов
Юбилейните дни, по какъвто и да е повод, винаги носят в себе си тъга. Защото всеки юбилей е спомен за дълги усилия, благородни намерения и неосъществени надежди. Сто години българско кино! Всяка късна вечер седя пред телевизора, напрягам взор, удържам съня и си припомням. Мъча се да позная кои са тези млади хора на екрана. Боже, та това е Наум Шопов, колко е бил строен, дори хубав! Няма го вече! Къде са красавиците от дните предишни? Къде е ланският сняг Това Пацо ли е? Пацо, разбира се. Толкова млад! Ами млад, всички сме били млади. И него вече го няма. А ето и Калата! "Инспекторът и нощта", кой го беше правил този филм, Сценаристът Богомил Райнов се познава по езика, монолозите, почти афористични, и нескрито нравоучителни…Макар и толкова стар, филмът се държи. Дъжд! Калоянчев върви мокър с подгизнала шапка… Край!
