Деян Енев: „Не може да има щастие в един нещастен свят…”
От вашите разкази, есета, импресии струи доброта. Кажете, защо в голямата доброта има нещо тъжно? Защо просълзява тя, докато злото може и да разсмива? Ето, Йовковите герои са такива... - Добротата дава, а злото отнема, взема, лишава. Добротата е доброволен акт, а злото - насилствен акт, акт на агресия. Дава се обаче на кого - на онези, които нямат. Именно съзнанието за нямането, за липсата, за дефицита у нуждаещите се предизвиква тази тъга, която обвива добротата. И тук е големият урок на Йовков - даването във видимия свят ти се връща като съкровище от друг порядък в невидимия свят, превръща те, образно казано, в принадлежащ към небесните чинове, в серафим. Може да се даде нещо материално - например пари, както е в разказа на Йовков „Серафим”. Но колко по-скъпоценен е жестът на даването, съчувствието, простият акт на милост към другия човек. Именно това е печалбата на даващия. Има и друго - високите състояния на човешката емоция - радостта и тъгата, смехът и сълзите - често се допират в крайните си прояви, парадоксално се сливат. Човек може да се просълзи от смях или да започне ненадейно да се хили в шока от най-голямата си болка. Всъщност гамата на човешките емоции, белязана в единия край от радостта, а в другия от тъгата, е твърде богата, с безброй оттенъци. Понякога смехът прилича на ридание, на хлипане, друг път плачът прилича на разтърсващите синкопи на превиващ се от смях човек. Ако сте в другата стая, може и да не разберете дали човекът плаче, или се смее. И затова ние во веки веков ще четем разказа „Серафим” - който ни изяснява тези неща, но не по научен път, а по художествен. А знанието, което добиваме по художествен път, влиза направо в генетичната ни памет.
