Любомир Левчев:”Свръхтехнологиите преследват като проклятие утрешния ден на човечеството…”
– Г-н Левчев, в едно стихотворение казвате: „В гора от мъртви думи / търсим своите души. / Вместо листа /от сухото небе вали молитва.“ Какво виждате в микроскопа на душата си днес? – Виждам края на няколко епохи. Чувам безгласни взривове. Светът се бори да спаси своето бъдеще. Тази игра на метафори ме изморява. И аз се страхувам от себе си.
