Здравка Владова-Момчева. Махала
Тя е там. В дъното на живота ми. Пълна с прах, гласове и лица. Ръждива пружина, от която отскача душата ми при всяко пропадане през тъгата. Надолу, към всичкото, което съм изоставила. И нагоре, към нищото, в което се изкачвам, за да го населя със спомени. Моята махала започва с една бяла кокошка, донесена от село да ни снася яйца, руската стоманена сабя на татко и тоягата на сляпата ми прабаба Ангелина, наредени в гаража на старата търновска къща. Троицата на моето детство – от яйчения зародиш, през битката за лична свобода, до старостта. Осъзната символика, достъпна само за онези, които обичат да се завръщат в себе си.
