Роберт Менасе и Алек Попов говорят за свободата, границите и (не)възможните сюжети
Алек Попов: Остава човешката ситуация, която винаги е двусмислена. Както знаем добре, Историята с главно „И“ се пише от победителите. Но онова, което е интересно за мен като писател са „историите“ зад голямата История. От тях разбираме, че нещата никога не са черно-бели. Историята често разделя хората, защото историята е борба. Но именно в борбите, които са разкъсали този континент, може би са и корените на общото му бъдеще. Войната разделя, но и сближава едновременно. В сблъсъка се разкриват, както низките черти на човешката природа, така и добродетели ѝ като характер, воля и великодушие, враговете се опознават и дори се научават да се уважават. Това ги сродява по един парадоксален начин. Европа нямаше да е това, което е, без войните, които нейните народи са водили през вековете. Ферментът на единството ѝ е в изстрадания и споделен опит.
