ТЕОДОРА ДИМОВА. ПСАЛОМ 102
Благославяй, душо моя, Господа, и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. И душата ни, но и онази наша духовна и физическа, позната и непозната вътрешност, която виждаме на рентгенови снимки или на ехограф, или на непонятните снимки от скенер или от ядрено магнитен резонанс. Тази наша вътрешност е призована да благославя името на своя Творец. Тази наша вътрешност, която във филма на Мел Гибсън „Възражение по съвест” с поразяваща изобразителност и експресивност за миг само се разкъсва на парчета и се изсипва върху земята, разоравана от бомби и снаряди. Тази наша вътрешност, която в дни на здраве ние едва забелязваме или смятаме за даденост и която става единственият ни проблем, когато е поставена под заплаха. Когато ни присвие коремът, когато ни се повиши температурата, когато лекарят ни каже, че операцията е наложителна, когато можем всеки миг да се разболеем от смъртоносния вирус, когато върху частица от тази наша вътрешност бъде поставена тежка диагноза. С всяко дихание на тази вътрешност сме призовани да благославяме Бога. Сърцето ми да не спира да бие и да животвори тялото ми. Но и да се разширява за Бога.
