Интервю на Теодора Станкова с писателя Деян Енев
Паметта не си води дневник, особено детската памет. Тя, доколкото мога да проникна в тези сложни механизми на невро-физиологията с неподготвения си ум, създава нещо като гнезда, като zip-файлове с основния код на събитието, на преживяването, оцветени емоционално. И когато ти потрябва нещо, картината започва да се разгръща в пълнота, включвайки образ, звук и мирис.
