Деян Енев разговаря с Любомир Николов
Преди петнадесет години си направих блог, в който започвам със следния израз: „Всичко това написах толкова неочаквано за мнозина, но не и за мен. Просто съм го носил със себе си“. И когато в този блог нещата станаха около двеста – разкази, стихове, есета и пътеписи, самият Мастер ми каза, че той няма толкова много разностранно написани неща. Аз не му вярвам много, но да не говоря за него, а за себе си.
