Емануел Икономов. Малък град
Щилян лежи и гледа небето. Изпъстрено е с безброй звезди. За съжаление повечето не ги познава. Откроява само Голямата мечка и Малката мечка. И Полярната звезда, разбира се. Но само толкоз. Пълната луна е застанала сякаш точно над него. Светлината ѝ е направо ярка и той може да види всичко наоколо като посред бял ден. Не му се става. Добре му е да лежи така на тревата. Долавя лек мирис на диви боровинки от гората край него. Пита се дали ще успее да ги зърне, за да ги набере и занесе у дома. Или ще останат скрити в сянката на дърветата. Ала не му се иска да стане, за да провери.
